Неврограматични езикови характеристики

- Съществуването на множество местоимения, отнасящи се до една граматична личност — например първо лице „аз“, представено чрез различни форми като Първо Аз, Второ Аз или Трето Аз (I1, I2, I3, …)

В тази система една граматична личност (като първо лице „аз“) може да бъде представена чрез две или повече различни местоимения — всяко съответстващо на различна времева, емоционална или когнитивна функция. Например: Първо Аз, Второ Аз и Трето Аз.

- Езиковата система използва специфични местоимения за първо лице за минало, настояще и бъдеще време, всяко обозначено с отделно име.

- Изразяването на определена емоция или действие по множество начини показва, че всеки начин на изразяване може да премести активната мозъчна област от една зона в друга (способността да се изрази дадена емоция или действие чрез различни езикови форми).

- Използването на множество синонимни думи за изразяване на един глагол или емоционална концепция е обща характеристика на езика. Всеки синоним предизвиква леко различен нюанс или сетивна асоциация. Например в английски език думите listening и hearing се отнасят до слухово възприятие, но се различават по отношение на намерението и когнитивното участие: listening предполага активно внимание, докато hearing предполага пасивно възприемане. Това разграничение отразява начина, по който привидно синонимни думи се обработват в различни области на мозъка, всяка със свои специфични функционални характеристики. Въпреки че и двете думи имат общо значение — слухово възприятие — те активират различни невротрансмитерни системи и включват различни вътрешни когнитивни личности, отговорни за обработката. Това предполага по-дълбока неврокогнитивна диференциация, стояща зад фините езикови вариации.